За 80% от преживелите рак в детска възраст следват сериозни рискове за здравето: проучване
До 45-годишна възраст повече от 80% от претърпели рак в детска възраст ще се борят със съществени или животозастрашаващи резултати, произлизащи от тяхното лекуване. Тези последствия варират от сърдечни болести до колоректален рак и рак на гърдата, съгласно скорошно канадско изследване.
Проучването, оповестено в понеделник в Canadian Medical Association Journal (CMAJ), откри, че възрастните, преживели рак в детска възраст, са изложени на нараснал риск на заболяване и гибел спрямо общото население.
Рискът от колоректален рак е два до три пъти по-висок, в сравнение с за общото население. Освен това, дамите, които са получили лъчева терапия на гръдния панер по време на детството, имат риск от рак на гърдата, сходен на индивидите с генетична разновидност, предразполагаща ги към заболяването.
„ Мисля, че хората имат вяра, че лекуваш дете с рак, лекуваш тях и тогава е фантастично и че продължаваме напред “, сподели доктор Пол Нейтън, съавтор на проучването и онколог в отделението по хематология и онкология в SickKids в Торонто.
„ Но казусът е, че ги лекуваме с много тежка химиотерапия, радиация, интервенция или трансплантации, постоянно композиция, която води до дълготрайни проблеми като следствие “, сподели той пред Global News.
Около 1000 деца се разболяват от рак всяка година в Канада, съгласно изследване от 2021 година на Агенцията за публично здраве на Канада (PHAC). Но съвсем 84 % от децата оцеляват след диагноза рак след пет години.
Въпреки че степента на преживяемост е висока, сподели Нейтън, децата са изключително уязвими към лекуване на рак, защото техните тела и органи към момента се развиват. Химиотерапията и лъчетерапията, въпреки и решаващи да са, могат да провокират дълготрайни странични резултати, които се демонстрират години по-късно. Въпреки това Нейтън означи, че доста претърпели рак може да не знаят за тези евентуални затруднения.
Изследователите от Онтарио споделиха, че са добре осведомени с провокациите към последващите прегледи след лекуване на рак в детска възраст, заради което те взеха решение да прегледат данните, с цел да видят какъв брой хора се придържат към тях.
Изследователите проучиха данни от Онтарио от 3241 деца, претърпели рак, диагностицирани сред 1986 и 2014 година Фокусирайки се върху тези, които са били изложени на лъчелечение или избрани химиотерапии, изследване прави оценка техния нараснал риск от рак на гърдата, колоректален рак или кардиомиопатия (сърдечно заболяване).
От цялата група 2806 (87 процента) са изложени на риск от най-малко един от тези късни резултати, 345 ( 11 процента) са били изложени на риск от две и 90 (три процента) са били изложени на риск от три късни резултата.
„ Ние показахме безапелационно, че в случай че сте имали избрани химиотерапии или радиация или костен мозък трансплантации, вашият риск от тези късни резултати или късна токсичност е още по-висок, ” сподели Нейтън.
Насоки съществуват, само че рядко се употребяват
Северноамериканският детски център Oncology Group е създала поредност от дълготрайни насоки за следене, ориентирани към наблюдаване на възрастни, които са се борили с рак в детството.
Например хора, изложени на лъчева терапия, ориентирана към главата, мозъка, шията или гръбначния дирек по време на деца са изложени на риск от рак на щитовидната жлеза. Поради това насоките предлагат годишни прегледи на щитовидната жлеза.
Най-новите здравни и медицински вести ви се изпращат по имейл всяка неделя. Най-новите здравни и медицински вести, изпращани до вас всяка неделя.
Жените, които са били подложени на облъчване на гръдния панер в детството, също могат да бъдат изправени пред нараснал риск от рак на гърдата и се предлагат годишни прегледи на гърдите, започващи от пубертета, дружно с годишни мамографии осем години след облъчването.
По отношение на подлагането на химиотерапия като дете има няколко евентуални късни последствия, в това число остра миелогенна левкемия (AML), която е рак на кръвта и костния мозък. Препоръчват се годишни прегледи след излагане на сътрудника.
Въпреки че насоките съществуват, създателите на изследването CMAJ споделят, че броят на оживелите, които са следвали рекомендациите за скрининг, е невисок. Проучването откри, че единствено 13 % са спазвали рекомендациите за скрининг за колоректален рак, шест % са следвали напътствията за скрининг за рак на гърдата и 53 % са се придържали към рекомендациите за скрининг за кардиомиопатия. спазвайте напътствията за скрининг за рак. За разлика от това, изследването откри, че по-младата възраст при слагане на диагнозата е обвързвана единствено с по-голяма възможност за следване на напътствията за скрининг за кардиомиопатия.
По отношение на възрастовия диапазон на появяването на тези затруднения, Нейтън сподели, че това зависи от пациента.
„ Те могат да се случат когато и да е. Някои от нашите пациенти имат тези проблеми от деня на започване на лекуването и не престават през целия им живот. Но за доста от тях те се развиват едвам по-късно “, сподели той. „ Има интервал, в който увреждането е субклинично или не можем да забележим какво се случва, до момента в който не се прояви. И това може да отнеме години или десетилетия. “
Защо пациентите стопират да посещават?
Д-р. Дженифър Шулдинър, съавтор на проучването и академик в болничното заведение на Женския лицей в Торонто, сподели, че насоките са доста комплицирани, доста дълги и също по този начин непрекъснато се трансформират.
За да употребявате насоките, пациентът или лекарят също би трябвало да познават лекуването, което е получавано в детството, което може да е било отминали десетилетия, сподели тя.
Така че индивидът постоянно може да не знае какво лекуване е получил. И тогава, в случай че имат фамилен доктор, фамилният доктор може да няма достъп до тази информация или ще има проблеми с намирането на тази информация. Така че това ненапълно усложнява обстановката “, добави Шулдинър.
В Канада има многочислени клиники за деца, претърпели рак, макар че те се намират най-вече в огромните градове. А за пациенти на 30, 40 или 50 години, които са доста отстранени от лекуването на рак, тя сподели, че посещаването на прегледи може да съставлява предизвикателство. Фактори като липса на информираност за рисковете, проблеми с достъпността и обвързваните с тях разноски, грижи за деца или такси за паркиране) може да допринесат за това пациентите да се откажат от тези срещи.
Проучването откри, че макар визитите на доктор от първичната здравна помощ, придържането на оживелите към насоките за наблюдаване на рака на гърдата и колоректалния рак са ниски. Посещенията при доктор за първична помощ са свързани единствено с по-голямо придържане към наблюдението на кардиомиопатия.
„ Това може да отразява на практика бариери; спрямо други проби за наблюдаване, ехокардиографията е по-лесно налична и по-малко ограничаваща за лекарите от първичната здравна помощ в Онтарио, в сравнение с многоцелевия ДНК тест на изпражненията “, споделиха създателите.
Какво следва?
Въз основа на констатациите откривателите споделиха, че скоро ще започват изследване в цялата провинция, с цел да видят дали напомнянията за наблюдаване на претърпели рак в детска възраст и техните фамилни лекари ще потвърдят, че извършват тези евентуално животоспасяващи проби.
„ Би било да се употребява същият развой, посредством който на хората се изпращат напомняния за прегледи за рак на дебелото черво или цитонамазка или скрининг за рак на гърдата, което сега се случва измежду общото население в Онтарио, а също по този начин се случва във високите -рискова популация “, изясни Нейтън.
Идеята, сподели той, би била да се свържем с тези високорискови групи и техните лекари, напомняйки им за нужните проби.
„ Ние се надяваме, че в случай че успеем да покажем, че системата работи и е рентабилна, орган като Ontario Health ще е подготвен да я одобри като една от стратегиите, ” сподели той, добавяйки, че е бонус, в случай че други провинции последват образеца.
Междувременно той предложи оживелите от рак в детска възраст да могат да се насочат към уеб страницата на Педиатричната онкологична група на Онтарио, с цел да намерят спомагателна информация по отношение на достъпа до лекуване.